Видове защитни механизми

За да разберем по-добре човешкото поведение и емоционалните реакции, е необходимо да обърнем внимание на един фундаментален психологичен феномен – защитните механизми. Те са част от вътрешната организация на личността и играят ключова роля в начина, по който се справяме с външния свят и собствените си преживявания.

Защитните механизми обикновено имат благоприятни функции. Започват като здрави адаптации и работят през целия живот. Защитават личността от заплаха, използват се за справяне с някакво мощно и застрашително чувство и за поддържане на себеоценката. Те функционират извън съзнанието. Използват се най-често в моменти на стрес и действат автоматично. Когато обаче се използват прекомерно, се свързват с психопатологията. Всеки  човек има специфични защити, които са станали неразделни от индивидуалния му начин за справяне.Всички защити са доста тясно свързани помежду си и често се преплитат, като се обособяват в две групи, а именно първични защитни механизми и вторични такива.

ПЪРВИЧНИ  ЗАЩИТНИ  ПРОЦЕСИ

Те са примитивни и от по-нисък ред. Засягат границата между личността и външния свят. Важно е да споменем, че почти всички хора използват тези защити. Към първичните защитни процеси се отнасят:

1. Крайно оттегляне  – оттегляне в себе си,психологическо бягство от реалността. Хората, които ползват тази защита може да са необичайно чувствителни, често за изненада на тези, които ги възприемат като скучни и безучастни. Не са предразположени да изразяват собствените си чувства, но може да имат много фин усет за чувствата на другите.

2. Отричане – обикновено е първа реакция към нещо, което човек трудно може да възприеме, например катастрофа, смърт на близък човек и т.н. „О, не!“ При някои е основна защита, например при тези, които настояват, че всичко е прекрасно и е за добро. Използва се, за да се направи живота по-малко неприятен и за справяне със специфични стресове. Но може да доведе до опасни резултати и до откъсване от реалността и реалните проблеми – например, отричането, че партньорът е опасен, или че си алкохолик, пренебрегване на факти за насилие и т. н. Например, манията е отричане на депресията.

3. Всемогъщ контрол – илюзия за собственото всемогъщество, че сме в състояние да контролираме всичко и всеки или илюзия за всемогъщество на тези, от които зависим. Донася за усещане за компетентност и ефективност в живота. „Да прецакаш другия“ е централна тревога и удоволствие на индивидите, чиито личности са доминирани от всемогъщия контрол.

4. Крайна идеализация и обезценяване – малкото дете вярва например, че майка му и баща му могат да го предпазят от всички опасности в живота. Идеализираме обекта на любовта, личности, от които често зависим и т.н. Поставяме някого на пиедестал, след което несъзнателно се идентифицираме с него. Така търсим съвършенството чрез сливане с идеализирания обект. Примитивното обезценяване е неизбежната обратна страна от нуждата от идеализиране.

5. Проекция, интроекция и проективна идентификация – най-примитивни защитни процеси.

Проекцията е процес, при който това, което е вътре, погрешно се разбира като идващо отвън. В доброкачествените си форми е основа на емпатията. В злокачествените си форми се проектират отхвърлени силно негативни части от личността. Така например злобният проектира злобата си върху другия и го определя като злобен. /Шекспир: „За злобния светът е зъл и злобен. И вижда той във всеки свой подобен.“/

Интроекция – несъзнаван психологически процес на въображаемо включванена  външен обект  вътре в себе си, като по този начин  се разширява собствения  Аз. Така индивидът  изпитва нещо от външния свят като субективен. В случай на реална или потенциална загуба на несъзнателно въведен външен обект, се появява усещане за разкъсване и отнемане на част от Аза, което води до силна душевна болка, страдание и чувство на празнота. Може да се появи  травма от загуба и до образуването на депресивно състояние.

Проективна идентификация – пациентът едновременно проектира вътрешни обекти и кара човека, върху когото са проектирани, да се държи като тези обекти. Често ли ви се случва да слушате от познати фрази от рода: „Този тип веднага не ми хареса“ ? Ако да, то знайте – тук не става дума за това, че вашият познат има много развита интуиция (чиято прекомерна проява също може да говори за нарушение), а в това, че при него е сработил механизмът за проективна идентификация, когато човек по неосъзнати причини не харесва друг човек. В резултат първият също съвсем неосъзнато започва невербално – с поза, жестове, мимика – да се държи спрямо другия така, че и вторият в края на краищата да почувства неприязън към него. След това първият с победно изражение на лицето може съвсем справедливо да заяви: „Е, какво ви казвах? Този тип веднага не ми хареса!“

6. Разцепване на Аз – може да бъде обяснено като мислене в крайности. Приписва се добра или лоша валентност на всичко в този свят.

7. Соматизация – процесът, чрез който емоционалните състояния биват изразени физически. Например, някои откликват на стреса, като се разболяват.

8. Отреагиране – изразяват състояния на съзнанието, които не могат да бъдат вербализирани, като ги отреагират. Обикновено имат автоматичен, компулсивен характер. Отреагирането е  механизъм, който води до незабавно физическо действие с цел, независимо от опасността и страха да се направи каквото и да е, но да се „избяга“ от смазващата тревога и сковаващ страх. Например, студенти, които по време на изпит, първи стават да говорят от ужас и желание всичко да свърши по-бързо, независимо как.  Под общия етикет на отреагиране попадат ексхибиционизъм, воайорство, садизъм, мазохизъм, перверзия. Има няколко измерения на отреагирането: провокация, умилостивяване /”Вече така и така страдам, моля те, не ми причинявай  още страдания.”/; ексхибиционизъм  /”Обърни ми внимание, боли ме!”/; отклоняване на вината /”Видя ли какво направих заради теб!“/

9. Сексуализация– тя е необходима, за да се превърне несъзнателно негативният опит (ужас, болка) във възторг. Някои я използват, за да преодолеят и направят по-приятни някакви печални събития в живота. Сексуалната активност и фантазия се използва защитно – за овладяване на тревожността, възстановяване на самоуважението компенсиране на срама или разсейване на състоянието на вътрешна безжизненост.

10. Дисоциация /изключване/ – нормална реакция на травмата. Всеки може да дисоциира, ако бъде изправен пред катастрофа, която надхвърля способностите му за справяне, особено ако тя включва непоносима болка или ужас. Някои още от деца започват да използват дисоциацията като нормална реакция на стреса. Дисоциацията често включва амнезия на травмиращото събитие. Дисоциативни са случаите на преживявания „извън тялото“ в състояния на смъртна опасност /деперсонализация/.

ВТОРИЧНИ  ЗАЩИТНИ  ПРОЦЕСИ

Те са по-зрели и от по-висок ред. Засягат вътрешните граници, като тези между Аза или Свръхаза и То, или между наблюдаващата и преживяващата част на Аза. Правят специфични трансформации на мислите, чувствата, усещанията или поведението  – или на някаква комбинация от всичките. Имат несъзнаван, автоматичен и непреднамерен характер на защитите. Към тези защити се отнасят:

1. Изтласкване– забравяне или игнориране. Ако една вътрешна диспозиция или нещо външно е твърде разстройващо или объркващо, то може нарочно да бъде изпратено в несъзнаваното. Изтласканите съдържания са недостъпни за съзнанието заради силата си да разтройват. От една страна решава проблеми от друга – често  причинява тревожност /при прекомерно изтласкване/.

2. Регресия /инфантилност/ – понятието за регресия приема, че когато е изправен пред конфликт, стрес и особено фрустрация, човек може да се върне към по-ранен етап от живота, в който е имал сигурност, за да избегне настоящия конфликт или стрес.  Пример за регресията може да бъде  хипохондрията /търсене на внимание/ или човек, който започва да се държи като дете.

3. Изолиране на афекта – начин за справяне с тревожността и други болезнени състояния на съзнанието е като изолират чувството от знанието – изпращат в несъзнаваното личното усещане за някаква ситуация, идея или случка. Опит за справяне с травматично свръхстимулиране. Изолирането е подтип на дисоциацията /разделяне на емоцията от знанието за нещо/

4. Интелектуализация /философстване/ – това е опит да се контролират собствените емоции с помощта на ума. Човек, използващ интелектуализация, разговаря за своите чувства така, че събеседникът му остава с впечатление, че той изобщо не изпитва никакви чувства.

5. Рационализация /оправдание/ – често срещана. Човек търси когнитивно приемливи основания за своето поведение. Или когато нещо се случи, ние решаваме, че не е толкова лошо.

6. Морализация – роднина на рационализацията. Човек търси начин да почувства, че е негов дълг да направи нещо или да тръгне по този път. Или когато нашамари детето, да смята, че това изгражда характера му.

7. Разпределяне – човек поддържа без объркване, срам и тревожност /без усещане за противоречие/ две или повече идеи, нагласи и поведения,  които по същество са несъвместими. Например, едновременно да вярваш в два принципа: че трябва да те е грижа само за теб и че трябва да се отнасяш към другите както към себе си. За наблюдателя разпределянето може да бъде неразличимо от лицемерието.

8. Отменяне – несъзнавано усилие да се противодейства на някакъв ефект – обикновено вина или срам – чрез нагласа или поведение, което магически ще го изтрие. Например, да почнеш да целуваш детето след като си го набил. То е нещо като несъзнателно усилие да изкупиш греховете си. Магическите ритуали имат компонент на отменяне. Отменянето представлява подкрепа  за себеоценката на индивида.

9. Обръщане срещу себе си – пренасочване на някакъв негативен ефект или нагласа от външен обект към себе си. На някакво злощастно обстоятелство се реагира несправедливо с нападки към себе си.

10. Изместване – „да си изкараш гнева върху друг /невинния/.“ Отнася се до пренасочване на нагон, емоция, тревога или поведение от един обект към друг, защото насочвнето към първия е свързано с тревожност. Примери: някой е ядосан на шефа си, но крещи на жена си, друг е ядосан на жена си и чупи чашата и т.н. /търси се изкупителна жертва./. Сексуалните фетиши са също пример за изместване.

11. Формиране на реакция – превръщане на негативен ефект в позитивен и обратно. Ако примерно Егото се страхува от омразата и импулсите, свързани с нея, то защитният механизъм, наречен формиране на реакция, поставя под контрол тези импулси и засилва любовта. Ако страхът е от любовта, то тогава ще се случи точно обратното. Така например някои хора проявяват твърде голяма нежност към други хора и животни, за да държат под контрол несъзнавани садистични импулси. Формирането на реакция води до поведение, абсолютно противоречащо на онова, което се чувства. Целта е предпазване на Аза от осъзнаване на „опасни“ желания. Те често са в конфликт с нравствеността и морала на човека. Много фанатично религиозни хора, които изглеждат истински „светци“, непонасящи „греховете“ на другите, всъщност вътрешно са жестоки и агресивни.

12. Преобръщане – обръщаме роля в нейната противоположност, ако смятаме че тя е срамна и опасна за нас. Например, ако смятаме, че копнежът друг да се грижи за нас е срамен, можем да удовлетворим нуждата си от зависимост, като се грижим за друг и несъзнателно се идентифицираме с удовлетворението на този човек, че е обгрижван.

13. Идентификация – „поглъщаме“ изцяло другия обект или субект и приемаме неговите характеристики. Можем да се идентифицираме със съпруга си, с детето си, с професията си, с поста, който заемаме, с образованието си, с богатството си и т.н. Ако идентификацията е положителна /заемаме важен пост/, се възприемаме или смятаме, че ни възприемат като важни личности, ако се идентифицираме със съпруг, когото не ценим, ние приемаме неговите характеристики и се обезценяваме.

14. Сублимация – неприемливи импулси или конфликти превръщаме в социално приемливи и полезни дейности. Например, хирургът моге да сублимира садизъм, артистът –  ексхибиционизъм и т. н.

15. Хумор – подтип на сублимацията. Увеличава способността да понасяме тежките реалности на живото.

В заключение, за отделните типове характери са характерни определени най-често използвани защити, които оформят начина на преживяване и взаимодействие със света. Анализът на тези процеси позволява по-задълбочено разбиране на личностната динамика и създава основа за по-ефективна психотерапевтична работа и личностно развитие.