Видове психотерапия

Психотерапията не е единен метод, а съвкупност от различни подходи и школи, които разглеждат човешката психика от различни ъгли. Всеки от тези подходи има своя философия, инструменти и начин на работа. Няма „по-добра“ или „по-лоша“ терапия – има по-подходяща за конкретния човек и конкретната му житейска ситуация. Познаването на основните направления помага човек по-лесно да се ориентира и да избере среда, в която се чувства разбран и спокоен.

Съществуват различни психотерапевтични подходи от гледна точка на теоритичната им ориентация. Най-общо могат да се обединят в четири широки категории:

1. Аналитични или психодинамични терапии:

Основават се на психодинамичните теории и техники. Целят да превърнат безсъзнателното в съзнателно, защото само тогава психичната динамика може да се трансформира. Или както казва Фройд, “човек не може да се бори с враг, който не вижда”. Тук ударението е върху мотивационните сили и ситуациите на конфликт между мотивите.

2. Когнитивно-поведенчески терапии:

Когнитивната теория приема, че причина за психологическите разстройства на индивида са неправилните мисловни модели, или грешките в логичната обработка на информацията, която прави човек. Терапията се опитва да поправи грешните интерпретации и да промени разбирането за събитията или ситуацията. Целта е и да се коригира дезадаптивния модел на поведение и мислене чрез отслабване на стари навици и обучаване в нови, по-ефективни умения.

3. Преживелищно-експресивни терапии /хуманистични терапии/:

Целта на гещалт-терапията е да помогне на човека да открие своята автентичност., т.е., да осъзнае своята истинска същност и истинност, да се откаже от стереотипите и клишетата, за да стане свободен и отговорен за своя живот. Обръща внимание, че думата “трябва”е необходимо да замени с “искам”, което означава осъзнаване на собствените желания, отхвърляне на принудата и поемане на отговорността за своите действия.  Гещалт-терапията учи клиента да се освободи от капана на забраните и ограниченията, от обичайното неискрено и манипулативно поведение, да приеме и свободно изразява чувствата и емоциите си.

Центрирана към човека терапия – дава възможност на клиента да изгради връзка със своя истински и дълбоко заровен  Аз чрез безусловно и положително отношение, доверие, липса на осъждане и емпатия. Помага на човека да се освободи от товара да бъде това, което не е, защото удоволствието да бъдеш себе си е несравнимо по-голямо отколкото можем да си представим.

 Екзистенциалната или логотерапия е с най-философска насоченост в сравнение с другите подходи. Тя насочва вниманието към такива фундаментални въпроси като “какъв е смисълът на живота”, как самият човек възприема света, отношението, което има и се опитва да изгради с хората, със себе си и с непознатото.  Помага на клиента да приеме нещата такива, каквито са, независимо дали му носят удоволствие или не.

Транзакционен анализ – Основна цел на терапевтичния процес е да се подпомогнат хората при вземане на нови решения. В основата му лежи идеята, че личността е изградена от три егосъстояния – Родител, Възрастен и Дете, които са модели на функциониране на нашия вътрешен свят. Клиентите се учат да идентифицират своите егосъстояния, за да могат съзнателно да избират как да постъпват в дадена ситуация. Те решават кои убеждения, емоции и поведение трябва да променят в себе си, за да постигнат поставените си цели.

4. Стратегически-системни терапии /семейна терапия, хипнотерапия/

Прилага се индиректен, но активен подход при решаване на проблемите

Семейна терапия – семейното консултиране, като психотерапевтичен метод е метод на работа, при който се работи с цялото семейството и/или с отделните негови членове. То е системен  психотерапевтичен  подход, тъй като работи със семейството като социална единица, разглеждана в контекста на обществото, в което живеем. Семейното консултиране  е доказано ефективен  метод, извоювал своето място в областта на здравните грижи, тъй като позволява да се мобилизира капацитета на семейството като цяло, за  постигане на ново функционално равновесие и психично благополучие на членовете си. Този вид психотерапия е особено подходяща за “очевидни” семейни проблеми като брачни недоразумения, поведенчески проблеми у децата и при затруднения в отношенията родител – дете.

Хипнотерапия – хипнотерапията (психотерапия в състояние на хипноза или лечение чрез хипноза) е терапевтичен подход, при който чрез насочено отпускане и концентрация се работи с подсъзнателните модели на мислене, емоции и поведение.

Различните видове психотерапии са подходящи за типа проблем, разстройство или личностен тип на клиента /образование, интроспективност, възраст и др./. Затова все по-често се използва еклектичния подход, който е опит за интегриране на теорията и практиката на психотерапията, като идеи, елементи и процедури от различните направления. Той не се ограничавам до една конкретна терапевтична школа, а съчетава различни психологически методи и техники според индивидуалните нужди и темпото на всеки човек. Процесът на работа се изгражда гъвкаво и персонално, като се използват силните страни на различни направления в психотерапията. По този начин фокусът остава върху личността и нейното преживяване, а терапията се превръща в адаптивно и подкрепящо пространство за реална вътрешна промяна.