Какво е психотерапия

В буквалния смисъл на думата психотерапия е „лекуване чрез говорене“. На пръв поглед тя представлява разговор, отношение между човешки същества. Но това не са безсмислените, скучни, тривиални и лишени от вътрешно съдържание разговори, разговори за битовизми и размяна на клишета, на което ниво преминава животът на повечето хора. Психотерапията е пространство за разговор, разбиране и вътрешно израстване. Това не е място, в което човек бива оценяван или съден, а място, в което може спокойно да говори за себе си, за мислите си, чувствата си и за ситуациите, които го затрудняват. Най-простичко казано, психотерапията е среща между човек и специалист, който със своите знания, опит и  емпатия, се стреми да помогне на този човек да се чуе по-ясно и да намери по-здравословни начини да се справя с трудностите си. Чрез разговори, осъзнаване и постепенно изследване на вътрешния свят се създава по-ясна връзка със собствените емоции, потребности и граници.

„Облекчението, което много хора не скриват, когато започнат терапия и може би за първи път се почувстват „разбрани“, показва колко е трудно в обикновеното ежедневие да изразиш силни чувства на болка или несигурност и да знаеш, че тези чувства могат да бъдат приети, без да бъдат омаловажавани от банални уверения, че много други хора са в много по-тежко положение и че в края на краищата всичко ще се оправи.“ /Ст. Даурик/ Не напразно Ричард Щерба казва: „Всичко, което мога да ви предложа е разбиране, а това е голяма работа.“

В книгата си „Дарът на терапията“ Ървин Ялом описва терапевтичната връзка като живо и взаимно ангажиращо се взаимодействие. Терапевтът и клиентът не са в позиция на „знаещ“ и „получаващ“, а участват като партньори в процес, който изисква откритост, доверие и лична отговорност и от двете страни. Описва ги като „спътници в едно пътуване“. Именно тази споделена отговорност прави психотерапията динамичен и двупосочен процес, в който промяната се ражда от съвместната работа.

Психотерапията е ефективен начин да се промени емоционалният дистрес. Тя помага за изцеляване на болката и за решаване на личните проблеми на хората, както и за формиране на умение за по-добро самоуправление, себеразбиране и себеконтрол, усъвършенстване на способността на човека да участва в социалните взаимоотношения и снемане на напрежението в резултат на усещането, че си приет и разбран. Това често води до усещане за лекота, по-голяма увереност и по-спокойно отношение към ежедневните предизвикателства.

Много хора си представят терапията като нещо крайно или свързано единствено с тежки състояния. Истината е далеч по-различна. Психотерапията не е само за моменти на криза. Съвременните психотерапии се фокусират върху проблеми и невротични разстройства като депресии, панически разстройства, конверсионни разстройства, разстройства в храненето, тревожност, безсъние, фобии, натрапливости и др. Всички те имат психогенен характер и са свързани с травмиращи събития, разстроени взаимоотношения, неразрешими проблеми и силен стрес. Но тя е полезна и когато човек усеща тревожност, напрежение, обърканост, липса на посока, трудности във взаимоотношенията или просто желание за по-добро самоопознаване. Понякога причината е конкретно събитие, друг път е по-скоро усещане, че нещо вътре не е на мястото си.

Психотерапията не променя личността, а помага на човека да я разбере и приеме. Тя не цели да „поправя“, а да подкрепя. В този процес няма правилно и грешно темпо. Всеки върви със своя ритъм. Най-важната част от терапията е доверието и усещането, че има място, в което човек може да бъде себе си без нужда от маски и обяснения.

В своята същност психотерапията е една компетентна човещина и форма на грижа за вътрешния свят. Тя е възможност да се спре за момент външният шум и вниманието да се насочи навътре. Понякога именно тази пауза е първата и най-важна стъпка към промяна.

За Александрина Соколова

Вярвам, че всеки човек носи в себе си повече сила, отколкото понякога усеща. Понякога тази сила е скрита под тревоги, съмнения или стари преживявания, които тежат повече, отколкото ни се иска. Моята работа е да бъда до човека в онези моменти, в които му е трудно да я види сам.