Себепознание

Емоционалната регулация е способността човек да разпознава собствените си емоционални състояния, да разбира какво ги предизвиква и да регулира поведението си в съответствие със ситуацията. Тя се развива постепенно и включва няколко свързани умения: разпознаване и назоваване на емоцията, разбиране на това, което я е предизвикало, оценка на ситуацията, понасяне на емоционалния интензитет и избор на подходящ начин за реакция. …

Личните граници присъстват във всекидневните ни отношения много повече, отколкото обикновено си даваме сметка. Те се проявяват в това какво допускаме, какви ангажименти поемаме, кога се съгласяваме и кога усещаме, че нещо вече е прекалено за нас. За някои хора тези решения идват сравнително естествено. За други едно обикновено „не“ остава в мислите с часове. Започват въпросите: „Дали не прекалих?“, …

Перфекционизмът е устойчив модел на високи изисквания към себе си, при който резултатът лесно се превръща в мярка за лична стойност. Той може да изглежда като дисциплина, отговорност и стремеж към качество, но често е съпроводен от силна самокритика, страх от грешка и трудно удовлетворение от постигнатото. Затова човек може да бъде успешен и високо функциониращ, а вътрешно да живее …

Още от ранна възраст започваме да учим как „трябва“ да изглеждаме, как „трябва“ да говорим и как „трябва“ да се държим. Сякаш светът ни подава сценарий, а ние постепенно се научаваме да играем ролята си добре. Усмихваме се, когато е нужно. Мълчим, когато е по-удобно. Съгласяваме се, когато не сме напълно съгласни. И така без да усетим, започваме да живеем …

Голяма част от хората израстват с имплицитното убеждение, че стойността им е условна – тя зависи от постижения, поведение и одобрение. В ранното развитие това е естествен процес. Детето изгражда представата за себе си чрез реакциите на значимите възрастни. Похвалата, приемането и подкрепата функционират като огледало, в което то разпознава себе си. Проблемът възниква тогава, когато този модел остане водещ …

На пръв поглед звучи парадоксално човек да се страхува от щастието. И въпреки това в клиничната практика често наблюдаваме именно такъв феномен: в моменти на успех, нова връзка, вътрешно спокойствие или професионално признание, вместо пълноценна радост се активира тревожност. Появяват се мисли от типа: „Твърде хубаво е, за да е истина“, „Все нещо ще се обърка“, „Няма как да продължи …