Александрина Соколова – психолог и психотерапевт Александрина Соколова – психолог и психотерапевт
Продължителното психично напрежение невинаги се преживява само като тревожност, тъга или раздразнителност. Понякога то намира израз предимно през тялото – като стягане в гърдите, главоболие, стомашен дискомфорт, напрежение във врата, тежест в раменете или други повтарящи се телесни оплаквания. Когато медицинските изследвания не установяват органична причина, а симптомите продължават, често се използва изразът „на нервна почва“. Зад това на пръв поглед опростено обяснение стои добре познат психофизиологичен механизъм. Болката и телесният дискомфорт са реални, но могат да бъдат свързани с начина, по който нервната система реагира на продължителен стрес, емоционално напрежение и затруднения в регулацията на преживяванията.
Съвременната психофизиология ясно показва, че психиката и тялото не функционират като отделни системи, а като единен регулативен механизъм. Всяко продължително емоционално напрежение активира автономната нервна система – повишава се мускулният тонус, променя се дишането, настъпват изменения в сърдечния ритъм и в хормоналната регулация.
Когато стресът е краткотраен, организмът обичайно успява да възстанови вътрешното си равновесие. По сходен начин, когато емоциите бъдат осъзнати, преживени и изразени, те се интегрират, без да остават като продължително телесно напрежение. Показателен пример в тази връзка е паническата атака – състояние, от което много хора се страхуват, но което в своята физиологична същност представлява интензивна активация на естествения механизъм за себесъхранение. При възприемане на заплаха, реална или въображаема, се активира реакцията „борба или бягство“, което води до внезапно повишаване на физиологичната възбуда. Макар субективно преживяването да е силно плашещо, паническата атака сама по себе си не е опасна. Тя може да бъде разглеждана като остра форма на освобождаване на натрупано напрежение – момент, в който организмът мобилизира и изразходва натрупаната активация, вместо да я задържа хронично в тялото. В този смисъл паническата атака може да се разглежда и като опит на нервната система да освободи задържаното напрежение, преди то да се превърне в устойчив телесен модел.
Когато обаче стресът стане хроничен вследствие на неизразени емоции и продължително вътрешно напрежение /потиснат гняв, продължителна тревожност, неизживяна тъга, вина или вътрешен конфликт/, тялото остава в режим на мобилизация. В този контекст симптомът не е „въображаем“, а закономерен резултат от продължителна физиологична активация. Именно тук се намира мястото на психосоматиката като мост между психичното преживяване и телесната реакция. Тя не предполага внушение или симулация, а описва начина, по който нервната система реагира на вътрешни заплахи, така както би реагирала на външни.
Не всяка емоция достига до съзнанието. Някои хора трудно разпознават и назовават чувствата си. Други са израснали с посланието, че определени емоции са „неприемливи“, например: гневът, тъгата или уязвимостта. Когато емоцията не бъде осъзната и изразена, тя не изчезва, а остава в системата под формата на телесно напрежение: стисната челюст, повдигнати рамене, задържан дъх, стегнат корем. Ако този телесен модел се поддържа достатъчно дълго, постепенно започва да създава симптом. Болката рядко възниква внезапно. По-често тя е резултат от натрупване. В този смисъл соматизацията може да бъде разбрана като несъзнаван механизъм, чрез който психиката намира индиректен израз на преживяване, което все още не е намерило символичен израз чрез думи.
В психотерапевтичния процес често се наблюдават определени психологически фактори, които поддържат симптома: потиснати емоции, трудност в поставянето на граници, хронична свръхотговорност, перфекционистични нагласи, вътрешен конфликт между „трябва“ и „искам“, както и повишена тревожност, съпроводена с хиперфокус върху телесните усещания. В същото време различните хора соматизират по различен начин. При едни се проявяват гастроинтестинални симптоми, при други – мускулно напрежение, кардиореспираторни оплаквания или кожни реакции. Това обикновено отразява индивидуалната уязвимост – съчетание от биологична предразположеност, ранни модели на адаптация и научени начини за потискане на емоции. Сякаш тялото избира най-познатия си канал, през който да сигнализира, че вътрешният ресурс е претоварен.
Важно е да се подчертае, че психосоматичната болка не означава, че „няма нищо“. Напротив, тя показва, че има преживяване, което не е намерило адекватен израз. В клиничната практика първата стъпка винаги остава изключването на органична причина. Психологичният подход не замества медицинската диагностика, а я допълва. Когато медицинските фактори бъдат изключени, симптомът може да бъде разглеждан като носител на важна информация за вътрешното състояние на човека.
В този контекст се променя и самият фокус на въпроса. Вместо единствено „Как да махна болката?“, терапевтичният процес постепенно се насочва към „Какво поддържа това напрежение?“. Това включва изследване на потиснати емоции, трудности в поставянето на граници, хронична свръхотговорност, вътрешни конфликти или дългогодишни адаптивни модели. Често самият симптом започва да отслабва, когато човек започне да разпознава и назовава преживяванията си. Нервната система реагира на сигурност и осъзнаване също толкова силно, колкото реагира на заплаха. Именно в това постепенно пренастройване се отваря пространство както за облекчение, така и за по-дълбока вътрешна регулация.
Практически насоки за регулация
Работата с психосоматични симптоми включва няколко важни стъпки:
- Разпознаване на връзката между стрес и симптом
Проследяване кога се усилва оплакването – след конфликт, претоварване, вътрешна дилема. - Регулация на нервната система
Дихателни техники, работа с телесната осъзнатост, техники за релаксация и когнитивна реструктуризация подпомагат излизането от хроничната активация. Бавните, ритмични вдишвания активират парасимпатиковата система и намаляват физиологичната активация. - Назоваване на емоцията
Назоваването и валидирането на емоциите намалява вътрешното напрежение. Когато преживяването бъде символизирано, необходимостта от телесна експресия отслабва. Дори простото изречение „Ядосан съм“ или „Страх ме е“ намалява вътрешното напрежение. - Поставяне на граници
Хроничната свръхотговорност и невъзможността да се каже „не“ често поддържат симптома. Симптомът отслабва, когато човек започне да преразглежда автоматични убеждения, свързани с контрол, отговорност или одобрение и се научи да поставя здравословни граници. - Психотерапевтична работа
В терапевтична среда симптомът се разглежда не само като проблем, а като вход към по-дълбоко разбиране на вътрешните конфликти и потребности.
Можем да мислим за емоциите като за поток. Когато текат свободно, те се интегрират, а когато бъдат системно блокирани, напрежението търси изход през мислите, през съня или през тялото. Когато тялото започне да говори, то не ни предава. То сигнализира, че е необходимо внимание и че зад симптома стои потребност от почивка, от граница, от изразяване или от подкрепа. В този смисъл психосоматичният симптом може да бъде разглеждан не само като страдание, но и като възможност за по-дълбоко самопознание. Понякога болката е първият честен разговор, който водим със себе си.
