Много хора вярват, че ако спрат да мислят за дадено болезнено преживяване, то постепенно ще изгуби значението си. В психотерапевтичната практика обаче често наблюдаваме нещо различно – преживяванията, които не са били емоционално преработени, рядко изчезват сами. Те по-скоро продължават да влияят върху начина, по който човек мисли, чувства, изгражда взаимоотношения и реагира на стрес, често без да осъзнава тази …

Родителската връзка е една от първите среди, в които се изграждат основни психологични функции. В нея детето постепенно формира представи за себе си, за другите и за отношенията между хората. Научава какво означават близост, доверие, подкрепа, граница, отговорност и принадлежност. Усвоява начини да регулира емоциите си, да понася разочарование, да търси помощ, да отстоява себе си и да се съобразява …

Голяма част от начина, по който възприемаме света, отношенията и самите себе си, се формира в семейството. Още преди да сме способни да правим самостоятелна оценка на случващото се, ние наблюдаваме как живеят значимите за нас възрастни, как реагират на трудности, как се отнасят към риска, успеха, близостта, парите, грешките и собствената си стойност. Така постепенно усвояваме не само конкретни …

Психотерапията не е единен метод, а съвкупност от различни подходи и школи, които разглеждат човешката психика от различни ъгли. Всеки от тези подходи има своя философия, инструменти и начин на работа. Няма „по-добра“ или „по-лоша“ терапия – има по-подходяща за конкретния човек и конкретната му житейска ситуация. Познаването на основните направления помага човек по-лесно да се ориентира и да избере …

Перфекционизмът е устойчив модел на високи изисквания към себе си, при който резултатът лесно се превръща в мярка за лична стойност. Той може да изглежда като дисциплина, отговорност и стремеж към качество, но често е съпроводен от силна самокритика, страх от грешка и трудно удовлетворение от постигнатото. Затова човек може да бъде успешен и високо функциониращ, а вътрешно да живее …

Още от ранна възраст започваме да учим как „трябва“ да изглеждаме, как „трябва“ да говорим и как „трябва“ да се държим. Сякаш светът ни подава сценарий, а ние постепенно се научаваме да играем ролята си добре. Усмихваме се, когато е нужно. Мълчим, когато е по-удобно. Съгласяваме се, когато не сме напълно съгласни. И така без да усетим, започваме да живеем …

Голяма част от хората израстват с имплицитното убеждение, че стойността им е условна – тя зависи от постижения, поведение и одобрение. В ранното развитие това е естествен процес. Детето изгражда представата за себе си чрез реакциите на значимите възрастни. Похвалата, приемането и подкрепата функционират като огледало, в което то разпознава себе си. Проблемът възниква тогава, когато този модел остане водещ …

Раздялата е значимо психологическо преживяване, което засяга чувството за сигурност, принадлежност и представата за бъдещето. С края на една интимна връзка човек се разделя с партньора, с установения начин на живот, с общите навици, планове и с част от споделената идентичност изградена в отношенията. Затова адаптацията след раздяла често изисква време и преминава през различни емоционални състояния. В клиничната практика …

Човекът е биологично и психологически ориентиран към връзка. Още от първите дни на живота си зависим от присъствието на другия, от неговия поглед, глас, допир и способност да откликва на потребностите ни. Именно в тези ранни отношения започват да се изграждат усещането за сигурност, способността за емоционална регулация и доверието, че можем да разчитаме на някого. Затова близостта заема толкова …

На пръв поглед звучи парадоксално човек да се страхува от щастието. И въпреки това в клиничната практика често наблюдаваме именно такъв феномен: в моменти на успех, нова връзка, вътрешно спокойствие или професионално признание, вместо пълноценна радост се активира тревожност. Появяват се мисли от типа: „Твърде хубаво е, за да е истина“, „Все нещо ще се обърка“, „Няма как да продължи …

Безсънието е сред най-честите оплаквания в съвременното психично здраве. Макар много хора да го възприемат като изолиран проблем със съня, в психологичен и невробиологичен план то рядко се свежда единствено до трудност със заспиването. Зад нощната будност често стоят процеси като повишена физиологична активация, хронично психично напрежение, затруднено емоционално преработване на преживяванията и устойчиви модели на вътрешен контрол. Не е …

Продължителното психично напрежение невинаги се преживява само като тревожност, тъга или раздразнителност. Понякога то намира израз предимно през тялото – като стягане в гърдите, главоболие, стомашен дискомфорт, напрежение във врата, тежест в раменете или други повтарящи се телесни оплаквания. Когато медицинските изследвания не установяват органична причина, а симптомите продължават, често се използва изразът „на нервна почва“. Зад това на пръв …

В своята същност прегарянето представлява постепенен процес на психично и емоционално изчерпване, който се развива при продължително натоварване и недостатъчно възстановяване. В началото най-често се проявява с трайна умора, понижена концентрация и мотивация, раздразнителност и усещане, че обичайните задачи изискват все повече усилие. Почивката може да носи временно облекчение, но при продължаващо натоварване усещането за изчерпване се запазва. В по-късен …